Риксът от социално изключване и невъзможност за трудова реализация е изключително висок за младежите, които напускат алтернативна грижа. Те не могат да разчитат на подкрепяща среда от страна на семейство и роднини, често нямат достъп до положителни ролеви модели, липсват им възможности да развият умения и натрупат трудов опит. В резултат те се изправят пред по-висок риск от това да не могат да намерят подходяща работа, често влизат в сивата заетост или живеят в бедност.  

Програмите за менторство са една добра възможност за младите хора, напускащи грижа да получат правилни насоки и да увеличат своите възможност за заетост, но често изпитват трудности: менторите не разполагат с достатъчно време; георграфското разстояние затруднява поддържането на връзка; броят на младежите, които се интересуват да участват в такава програма е много по-голям от броят на заинтересованите ментори.